Доста често в живота възникват ситуации, когато към нас подхождат с молба за съдействие. Може да се поиска от нас да свършим нещо, да променим позицията си по даден въпрос или нещо друго.
Не винаги обаче е възможно да помогнем. Причината може да е обективна - не сме в състояние, да кажем, защото ще отсъстваме от града, или нямаме материално средство, необходимо за оказване на исканата помощ. В този случай на отказ в нас не възниква чувство на вина, че не сме помогнали - причините са обективни, т.е. свързани са с обстоятелства извън нас. Изказваме отказа на този, който подхожда към нас и в по-голямата част от случаите виждаме разбиране в нуждаещата се страна. Повече не ни молят, отиват при друг за помощ.
Има обаче случаи, когато причината да не искаме да помогнем е субективна - намира се в самите нас. Често се случва да ни помолят нещо - приятели, колеги от работа, роднини, което ние сме в състояние да направим, но по една или друга причина не желаем. В този случай другата страна започва да се обижда, да се сърди, да говори зад гърба ни. Да ни нарича егоисти. Само че в много от случаите ситуацията е такава, че или на мен ще е добре, или на теб и откъде накъде аз трябва да се откажа от това аз да сам добре, само и само ти да си добре. Това ли е "компромисът"? Това ли е "работата в екип"? Това ли е "сътрудничество и коопериране"? Конкретните примери по-долу ще пояснят какво се има предвид.
Ние вътрешно усещаме, че сме прави спрямо себе си и не сме длъжни да правим нещо, което на нас ни е неприятно. Но все пак възниква едно гузно усещане, сякаш действително сме егоисти и не искаме да помогнем. Този вътрешен конфликт често води до това, че в крайна сметка се поддаваме на увещанията и правим нещо неприятно за нас, само и само за да има мир.
Като резултат, особено в една работна среда се получава, че наглите и досадните получават своето, а хората, които не се "занимават" с останалите и си гледат работата са подтиснати и поставени в по-неизгодна позиция.
Ето един пример. Предстои доставка на материали в офиса, която трябва да се посрещне от определен служител в 16:00 часа. Този служител обаче си е направил лични планове за деня - в 15:30 излиза, защото ще ходи на зъболекар. Човекът подхожда към колега, който смята, че няма да му откаже да го замести. Всички обаче знаят, че доставката закъснява всеки път и поради задръстванията доставката ще се извърши след 17:00 часа, след това ще отнеме още час да се качат кашоните. Моленият отказва да съдейства, тъй като той самият има планове и точно след работно време трябва да си тръгне. В този момент искащият услугата се сопва и почва да прави фасони, как не му се съдейства и не е очаквал да не получи помощ.
Въпреки, че отказващият е в своето право, той получава усещане, че сякаш е извършил нещо нередно. Все пак става въпрос за редовен преглед при зъболекар, не за болка на момента. Редно е служителят по-добре да си координира доставката и личните планове.
Ето един практичен метод, който може да помогне за да се избяга от това усещане - нека го наречем Метод на оплакването.
Представете си, че искащият услуга колега се оплаче на някой (от вас) - например пред друг колега или вашия шеф) - какви ще бъдат неговите думи, като добавите и своите аргументи в неговото изречение?
- Представяш ли си, Иван ми отказа да ме замести следобеда, когато аз трябваше да отида на зъболекар, защото той трябвало да излиза в 17:30, тъй като се уговорил да ходи с някого на кино в 18:00! Не е ли нагъл?
Е, ако си представите това изречение и не се чувствате гузни, значи всичко е наред. Защо да си гузен, че имаш собствени планове? Така ситуацията много се опростява и е по-разбираема и изчистена.
Друг пример.
Нов мениджър иска от служител във фирмата от друг отдел да му съдейства по дадена задача. Служителят отказва, тъй като са водени през годините многократно разговори за разпределението на задълженията и той много добре знае, че тази задача не е в неговите компетенции. Новият мениджър му казва, че не е добър работник в екип и че не е кооперативен.
Изречението, което мениджъра би изрекъл, оплаквайки се от служителя (на по-големия началник, или на жена си у дома, след работа) би звучало:
- Представяш ли си, днес един служител ми отказа да ми съдейства, тъй като този въпрос не му влиза в компетенциите, не е ли нагъл?
На всички става ясно, че оплакването е глупаво, следователно няма какво да се притеснява човек, че е постъпил по дадения начин в ситуацията.
Вероятно някои хора ще си зададат въпроса, защо толкова писане за нещо толкова просто като отказ. Да, но не за всички хора е така. Поради възпитанието в семейството и последващото възпитание в институциите (детска градина, след това училище), за добра черта се приема да си услужлив и помагащ. След това може да се извърши пренасяне на това усещане в работна или някоя друга среда. Има опасност по-отстъпчивите да се превърнат в обслужващи "по-оправните". Много хора пристъпват своите интереси, опитвайки се да помагат.
Пробвайте метода и ще изпитате спонтанно облекчение по проблеми, които са ви занимавали. Проверено е. До този метод стигнахме в следствие на ситуации, с които сме се сблъскали. Той ни помага да вървим напред.
Ако съберете примери от прилагането на метода или други наблюдения можете да ги споделите.
05.09.2008 г. д-р Стив Янсен
