Синдром на професионално изпепеляване - бърнаут
В медицинския център влиза мъж на 35 години - здравеняк, изглежда ядосан. Съпругата му е запазила час за преглед.
Споделя: "Искам да пребия някого! Всички ме дразнят. Занимавам се със спедиция - върша работата на трима човека, от 3 години работя по 12-14 часа на ден, почти всеки ден. Справям се, но е адски изнервящо. Карам се от 2 месеца със всички, заплашвам ги понякога с шамари. Едвам си сдържам нервите! Едвам понасям жена ми. Събота и неделя ме кара да ходя по МОЛове. Нищо не ме радва - денят минава по един и същи начин - водя детето на градина, работя, прибирам се вкъщи..."
Често хроничният стрес води - в рамките на 1-2 години - до поредица от симптоми, които могат последователно да се сменят по характерен начин.
Първоначално човек се мобилизира, дава всичко от себе си, справя се. Ако стресорът не отмине, често започват оплаквания, свързани с напрежение, тревожност и редица телесни симптоми - замаяност, сърцебиене, стягане в областта на главата, болки във врата, "буца в гърлото" и др.
Ако на този "тревожен" етап човек не потърси помощ или тази помощ е неадекватна (ако е ограничена основно до билки, хомеопатия), следва допълнително затъване.
Затъването може да се прояви под формата на депресивни оплаквания - човек е с мрачно или раздразнително настроение, няма енергия да си свърши задачите по дома и в работата, появяват ме мисли за вина, безпреспективност, приятните неща от живота спират да го радват. Сякаш един бушон (предпазител) сработва и човек се "изключва". Човекът рухва. Трябва помощ - лекарска и лечение на депресията с лекарства.
Има обаче и един друг вариант, при който човек не "рухва", а продължава въпреки оплакванията да "върви през стреса", да издържа с месеци и години. Той вижда, че е гневен към колегите, кара се с клиентите (или ако е лекар - с пациентите), проявява циничност, хладност и незаинтересованост. В същото време има достатъчно енергия, но не може да се справи със ситуацията. Това вървене през стреса, през огъня, води до емоционално изчерпване, изгаряне. Затова се нарича Синдром на професионално изпепеляване - бърнаут. Вероятно първата група, на "сриващите се", е биологично по-предразположена да развие депресивни симптоми, докато втората група хора продължават да вървят през огъня и да горят. Докато не прегорят. Тогава те напускат работа, стават алкохолици, влизат във физически саморазправи - или всичко заедно.
Професионалното изпепеляване не е включено в класификациите на психичните заболявания и вероятно не е ново и различно заболяване, а форма на депресия, която се проявява при биологично "по-здрави" личности ( с по-малко ендогенен терен).
Лечението на това състояние обичайно е успешно. Пациентите бързо се подобряват и намират сили да направят и някои житейски промени за да намалят силата на стресора.