Embedded Files
Личностовите разстройства (ЛР) най-общо са утвърдени модели на дезадаптивно поведение, при които пациентът обичайно не функционира добре в трите основни среди - семейна, професионална, обществена (приятелска и т.н.).
Остарелият термин Психопатии се използва понякога само за едно от личностовите разстройства - антисоциалното ЛР, при което лицата проявяват различна по форма агресия и липса на сензитивност към правата на другите и "хищническо" поведение.
Важна е думата Разстройство - човекът е сякаш "разстроен", т.е. не функционира добре, без да е налице голяма психиатрична болест (като шизофрения, биполярно разстройство). Липса на функциониране означава, че човекът повече или по-малко не може да работи или учи, няма трайна връзка с партньор, няма приятелски кръг. Това дисфункциониране обичайно води до други емоционални и поведенчески проблеми - хората с ЛР десетократно по-често развиват тревожно-депресивни симптоми, преминават към маладаптивно поведение - злоупотреба с алкохол и наркотици.
От друга страна при една благоприятна, добре структурирана среда, без твърде големи изисквания, тези хора могат кротко и тихо да "компенсират" и да функционират приемливо. Възможни са и декомпенсации, адаптационни разстройства при промени, разбира се както и преминаване в по-тежки заболявания.
Точно Функционирането е вододел с хората, при които има силно изразени черти на характера (акцентуирани личности), които черти могат да дразнят околните, но всъщност им помагат често да са изключително успешни - повишена тревожност, изключително внимание към детайла, редица "лидерски" качества - настойчивост, харизматичност, поради драматично поведение и др.
Американската класификация (DSM-5) разделя 10 личностови разстройства в 3 кластъра (групи) - странен, драматичен и тревожен.
Бордърлайн личностовото разстройство (или на български език както се превежда Гранично ЛР) се отнася към драматичния кластър заедно с хистрионното, нарцистичното и антисоциалното ЛР.
Характерно за него са честите настроенчески обрати, липсата на личностов идентитет, нестабилност във връзките, импулсивно поведение, самонараняване и др.
Тук бих искал да се спра на емоционалната компонента на това разстройство.
"Чувствам се като кола без гуми"
Това изтощава.
Липсата на разграничаване на междинните нива, т.е. липсата на емоционално оценяване в скала, да кажем от 0 до 100, определено води до емоционално претоварване на човека, при все че всяка интеракция и мисловно действие е скачена и с емоционална компонента.
Може да се оприличи и на разходка в гората, за човек, който не може да прецени кое дърво колко е далеч, сякаш всички са еднакво близо или далеч и на всяка крачка може да се сблъскаш с всяко едно дърво. Такава разходка едва ли би била приятна.
При бордърлайн ЛР има само 2 цвята бял и черен: "Да или Не", "харесва ми - не ми харесва", "всичко е вярно - невярно", "всичко или нищо".
Характерно е т.н. черно-бяло мислене - комуникацията с другите, всички интеракции се обработват мисловно от всеки от нас, като винаги са скачени с някаква емоционална компонента. Между черното и бялото има обичайно десетки нюанси на сивото или може да се оприличи на цветовете от дъгата или на цветовете от видимия спектър (виж картинката).
След около 20 месеца редовно наблюдение на пациент с такова разстройство стигнах до извода, че черно-бялото мислене води до изключително емоционално претоварване. Всяка интеракция е все едно да си включиш телевизора и някой да е оставил звукът преди това пуснат със сила 100.
Възможно е това да води до различни варианти на компенсаторно поведение:
* избягващо поведение - човекът предпочита да си седи вкъщи, не може да ходи на работа, да се среща с приятели, защото се изискват непрекъснати интеракции.
* При влизането в интеракции това коства колосално количество енергия - например 2 дни уикенд на морето с близки обгрижващи хора водят след това до 1 седмица затваряне вкъщи, 24 часа сън, спиране да се вдига телефона дори на най-близките, усещане за тежка физическа отпадналост, докато за няколко дни се "позаредят батериите" на човека.
* злоупотреба с вещества вероятно като опит за изкривяване на реалността, откъсване от нея, стабилизация чрез покачване на настроението.
За разлика от шизофренията, където е засегната най-общо обработката на информацията и БАР, където проблемът е енергетичен (нагоре или надолу според епизода/боледуването), при бордърлайн личностовото разстройство сякаш проблемът е свързан с повишения разход на енергия при нормален базисен биотонус. В математическата задача с пълненето и изпразването на басейна, можем да направим аналогия с наличието на нормален, както при всички хора енергетичен басейн, с добър приток на енергия, но много голям разход, бързо изтичане и оставане "на сухо".
На какво се дължи черно-бялото мислене? На липсата на идентитет? На импулсивността? На гени, молекули, рецептори, невронални мрежи? Или обратното - дали емоционалният проблем е причина за трудното сформиране на идентитет - не мога да преценя.
Опитите за тимостабилизация, мека невролептизация и психотерапия са с променлив успех, поради липсата на последователност в поведението, импулсивност, повишено самонаблюдение и чувствителност към нежеланите лекарствени реакции.
Напоследък обещаващи подходи за това хронично състояние са различните модалности невромодулация.
Д-р Марко Ганчев
8.7.2018 г.
Page updated
Google Sites
Report abuse