Традиционни практики и практишънъри при посттравматичното стресово разстройство
В нашето село от 50 години има жена (Мара), която бае срещу уплахи.
Бях свидетел как две съседки си говорят на площада на селото. Едната разказва, как внукът й паднал от покрива докато си играел с други деца, 2 дена бил в кома, сега се възстановявал, но бил много уплашен.
Другата й разказва за това как Мара помогнала на нейна приятелка, чието дете след катастрофа започнало да се напикава, да се буди от кошмари. Завели го при Мара, тя му направила ритуал с брашно и това дете се оправило веднага. Трябвало било да се заведе веднага след инцидента, още преди да е пренощувало, за да може веднага да се направи този ритуал срещу страхове и да е максимално ефективен.
По друго стечение на обстоятелствата на същия площад синът на Мара 2 седмици по-рано ме разпитваше какво да прави с нея, тъй като от години е с психично заболяване, отказва да се къпе, да пие лекарства и не може да се справя с домакинството си. Именно тя е разпозната в селото като носител на спиритуалното и хората търсят помощ от нея за неща, за които нямат обяснение.
Явно този традиционен метод е открит и прилаган от нашите баби със "специални възможности" още преди учените да открият, че за да не се сформира патологична доминанта трябва да се интервенира незабавно, че внушението и част от излекуването, както можете да прочетете например тук.
Съвременният му вариант е провеждане на кризисна интервенция от специалист, която се извършва още на място на инцидента, същия ден, за предотврати появата на ПТСР (посттравматично стресово разстройство). То се характеризира с продължаващи месеци наред след голяма травма симптоми, като емоционална отчужденост, избягване на действия и мисли, напомнящи травмата, хипервигилитет, загуба на контрол, импулсивност, кошмари - например след попадане в изключително стресови ситуации като терористичен акт, военни действия, отвличане, техногенни катастрофи, природни бедствия и др.
Съвременното "баене за страх" не е по-малко ефективно. Традиционните практики (и практишънъри, които често са наши пациенти) са го открили отдавна, а лекарствата свършват работа само за някои от симптомите.